Ива Кирова е моя приятелка, с която се запознахме на деветото биенале за съвременно изкуство в Берлин, когато работих на същото изложението преди две лета (*2016та – б.а.). Като я споменавам в разговор, често е „Ива с колелата“ или „Ива с фестивала“ ( *вижте още за нейното творчество на сайта й : http://ivakirova.com/ – б.а.).
Срещаме се през един хладен ден в края на август 2016 за интервю в Нойкьолн, Берлин, няколко седмици след успешно проведеното мероприятие, арт фестивал или велоразходка с елементи на съвременно изкуство.
Ива: Още като завършихме (*университета Баухаус във Ваймар, специалност public art – б.а.) имахме една преподавателка, която много ни се караше: “Как можете да правите нещо без да ви плащат? Само стимулирате системата, в която се експлоатират артистите.”
Димана: В началото навсякъде е така… и лекарите и електротехниците го правят. И в науката…
И: Друг е въпросът, че като си лекар знаеш, че това ще свърши. Ще дойде момент, да ти плащат добре. Или в която и да е друга професия, знаеш че това е нещо временно. Но като си артист не е ясно дали ще е временно или ще е така през цялата ти кариера…
Сещам се за момента в който се запознахме в една от стаите на KW , която организаторите бяха отредили за място на персонала за почивка и преобличане. Вече бяха минали няколко седмици от началото на изложението и горе долу познавах колегите. Някои бяха напуснали, дошли бяха нови. Ива беше от тези новите. Може би за пръв път я виждах в съблекалнята или пък я бях вече мернала няколко пъти да преминава през изложбената площ на KW, (*института за модерно изкуство, помещаващ се в стара маргаринена фабрика в еврейския квартал в Берлин.) Както и друг път ми се е случвало, заприказвахме се първо на немски: “Коя си? От кога работиш тук?” До момента в който се стигна до въпроса „От къде си?“ и след като нервно се засмяхме в момента в който и двете отговорихме „От България“, сменихме езика на комуникация на български.
Запознаването трябва да е било края на юли месец, защото малко по-късно Ива ми подхвърли един ден на работа: „Идния петък се провежда Artspin – арт-вело-обиколка (или не помня как точно го въведе, но веднага предизвика интерес) по непопулярни градски места, която съорганизирам. Заповядай!“. Бях на работа същия петък и помня че денят беше дъждовен. Разбирахме се със съквартирантката ми какво да правим в края на деня и времето не беше окуражаващо. Накрая решихме да ме вземе от работа, да хапнем и както и двете сме с колела да решим дали да се присъединим. Към 7 облаците се поизчистиха и като, че ли се изясни. „Ами дай да ходим!“. Отправихме се към Invalidenpark, където групата вече се беше събрала и тъкмо се отправяше към първата точка от маршрута.
Димана: Как започна мероприятието?
Ива: Тръгнахме от Инвалиден парк. Там се събраха всички хора. От 6 до 7 часа вечерта се събирахме. Всеки първо се регистрира, че е дошъл. Ако не е платил и ако иска все още да направи дарение, можеше да дари колкото иска. Получава брошува с всички проекти, описани. И значка (смее се). В брошурата освен, че са описани проектите, има също инструкции как се кара в голяма група. Мерки за сигурност.
Няколко изречения за третото издание на АртСпин, проведено за трети път в Берлин. Всяка година организаторите търсят интересни места и ги свързват в маршрут, който участниците минават в колоездачна група. През 2016та година, спирките бяха в два от берлинските квартали Вединг и Моабит. По време на интервюто ни, Ива споделя няколко числа: миналата, 2015-та година 350 човека са взели участие. През 2016та бройката им се е вдигнала със сто.
Ива: Всъщност АртСпин Берлин Ванеса го организира по модела на АртСпин Торонто. Тя е присъствала и помагала в организацията преди години, когато е живяла в Канада. И АртСпин Торонто е нещо в пъти по-голямо от АртСпин Берлин. То се организира няколко пъти в годината, дори не съм сигурна дали не е и всеки месец. С много голям бюджет, с много повече артисти. С много повече хора. Тaзи година понеже Ванеса все още е студентка, Баухаус (*университета, в който учи – б.а.) финансира проекта. Голяма част от финансирането пое.
Димана: Изцяло?
И: Изцяло… покри разходите общо взето. За материали най-вече. Защото не покриват хонорари. Нещо на което ние много държахме, понеже не искахме да сме част от системата, която експлоатира артистите.
Д: А имаше ли?
И: Да има… Ще има! Ние не бяхме сигурни колко можем да дадем. Обаче сега след като събирахме и дарения и от даренията можем да си позволим да платим малко повече.
И: За организацията: Ванеса, Флориан Целер (нейният приятел), аз и още едно момиче – Сабрина Манн т.е.. още две момичета се включиха. Лена Сирмай-Калош – тя е куратор в унагарския институт в Берлин. Не знам по каква линия познава Ванеса, но е решила да се включи. И всъщност аз, Лена и Ванеса бяхме повече от към арт частта – ние избрахме проектите от open call-a. Освен това имаше и някои артисти, които бяха поканени. А Флориан беше повече от към организацията, разрешенията и комуникацията с колоездаческата общност. И така, май месец беше, когато получихме доста предложения.
Д: Имаше подбор все пак – не сте приели всичко предполагам?
И: Не, не… подбрахме. Някои други ги поканихме. То е малко трудно – имаш арт проект, който трябва да бъде видян в рамките на 15 минути от 400 човека. Което прави изборът много труден. Защото хем трябва да е нешо визуално и според това къде е разположено трябва да се види от толкова много хора. Освен това е много кратко и така се опитахме да подберем.
Д: Местата вие ги избирате и хората предлагат проекти конкретно за тях или артистите предлагаха местата и вие “прокарвахте” маршрута после от там?
И: Не. Първо беше маршрутът. Но специално за оотворената обява маршрутът не беше точно определен от къде ще се мине. По-скоро Wedding/Moabit. И вече няколко хора предложиха специално място. А други предложиха проект, който може на различни места да бъде представен. И ние го позиционирахме вече след като беше направен маршрута… Вече финалния маршрут.
Д: Как бяха разположени десетте проекта?
И: Първо като правихме маршрута искахме да включим местни организации за изкуство. Това е част от концепцията на АртСпин: да покаже конкретни места в самите квартали, които съществуват и без АртСпин, които се занимават с изкуство и така нататък. И част от местата през които минахме бяха такива. Savvy Contemporary – първото място където спряхме. То си е галерия… в бивш крематориум. И те бяха много отворени към нас, към проекта ни; в колаборация с тях бяхме. Ние към всеки се обръщаме: „Ако искате да работим заедно“. По време на АртСпин, те казаха, че имат друга изложба. И ние въпреки това решихме да ги съчетаем двете неща. Така, че посетихме изложбата. Освен това бяхме в контакт с кураторката на изложбата. Тя предложи да направим пърформънс. Единия да бъде там на мястото ( в Savvy Contemporary – б.а.), а другият да бъде в един парк. В последствие само единият пърформанс се състоя. Но този пърформанс е част от изложбата, която си е независима от нас.
Уникалното на тази обиколка с колела е настроението, което се получава когато масата се движи в група и съпреживява. Докато карах заобиколена от стотици непознати се почувствах част от едно голямо тяло на почти хиляда гуми, задвижвано от създалия се дух на общност. И групата се хранеше колективно с нови места и провокиращи усмивка или размисъл проекти.
Д: Разкажи ми за проектите!
И: Започнахме с Bike Bell Orchestra. Всеки, който се регистрира, че е дошъл, две артистки – Палома Санчес и Лена Скрабс, със специално устройство ти тестват звука на звънеца какъв тон издава. И според това, какъв тон издава, ти дават съответният цвят лепенка на звънеца. И след като бяха тествали всички участници и всички звънци и всички бяха готови – Лена беше диригент на първия оркестър. Наредиха се, не знам колко човека. Шест. Шест човека на Инвалиден парк. Има един фонтан там. Не на самият фонтан, там не ни дадоха разрешение, но отпред така, с различните цветове. Държат различните цветове. И когато видиш твоят цвят вдигнат, звъниш със звънеца. И тя Лена ги дирижира. Трябваше да е песента на Queen…“I want to ride my bike“…
Д: И получи ли се?
И: Не. Според мен, не. Но беше много забавно. В смисъл, идеята беше добра и е нещо, в което всеки участва. Беше интересно наистина. А те наистина много се бяха подготвили. Те бяха доста хора, които да могат да тестват. В рамките на определено време да могат да обходят всички хора. Бяха всички с черни тениски със щампа, която изглежда все едно е костюма на диригента.
Д: Готино. Добре са го измислили! От къде са тези момичета?
И: Палома е Бразилия. А Лена Скрабс е от Германия.
Д: И те работят заедно?
И: По някой път. Не винаги.
Д: Други какви пърформанси имаше?
И: Дафна Вестерман, от Израел, не знаеше как се кара колело. И искаше да се научи в рамките на един час от 6 до 7, по време на записването. И това беше нейният пърформанс – да се научи да кара колело.
Д: И успя ли?
И: Беше поставила два знака А и Б и молеше хората да й помогнат да стигне от А до Б, карайки колело. Ами да, според мен доста добре се справи.
Д: И после продължи ли с нас разходката?
И: Не, не. Беше й достатъчно. На всеки му трябва доста време, за да свикне. А и трудно се кара в група с 400 човека, когато не знаеш как да караш колело. Но тя искаше да направи този проект-пърформанс, защото има някаква детска травма от каране на колело.
Д: Падала е?
И: Мисля, че не е падала, но… блъснало я е колело, или нещо такова. И от тогава има страх от колела. Нея наистина я беше страх – тя цялата трепереше. Но се беше подготвила много – с наколенки, с налакътници, с каска. Готова да… И доста хора й помагаха. И всеки й даваше акъл как се кара колело (смее се).
Д: Какви други пърформанси имаше?
И: Саша Татич, от Сърбия мисля… Тя дойде без колело на АртСпин и искаше на стоп да мине цялият маршрут. И от спирка до спирка си намираше някой, който да я закара на багажника на колелото си.
Д: И стигна ли до края?
И: Да, стигна.
Д: Но с непознати предполагам.
И: Да, с непознати.
Д: И как се стопира колело?
И: Тя всъщност не ги стопираше, а в началото се уговори със всеки. Кой до коя спирка ще я закара. Аз я питах: „Ами ти добре, ама как ще намериш тия хора в тълпата?!“ Но някак си се беше справила. И с тях беше стигнала до края. Та това се случваше в началото. И в 7 часа вечерта тръгнахме по маршрута. По пътя, Клара Гайс, ти сигурно я видя – тя беше на колело с огромна колона на него.
Д: Музиката, която осигуряваше?
И: Да, за музиката става въпрос. Те произвеждат такива тонколони и още от самото начало на АртСпин са със нас. Значи първата година се съгласиха за без пари да участват. Което е много готино за нас.
Д: Т.е. музиката да ви осигурят?
И: Да. През цялото време. Те си направиха саундтрак за целия тур. От първият АртСпин, през вторият и сега – все са с нас.
Д: Те са съпътстващият саундтрак.
И: Това е, че АртСпин наистина създава някаква общност от хора. И то много различни хора. И всеки помага с нещо. И се усеща такава една атмосфера… приятна.
Д: Добре, на теб кой ти беше любимият проект от АртСпин? Понеже ти си ги избирала, имаш ли си фаворит?
И: Еми… hansjanna (изписани слети имената Ханс и Яна – б.а.)
Д: Разкажи за него!
И: То беше на последната спирка. В Jungendverkehrschule.
Д: Защо ти беше любимо? Или първо разкажи какво представляваше!
И: Пърформанс на колектива hansjanna. Да, те с тези маски на главата, на крастави жаби. И очевидно, аз това не го знаех, но краставата жаба в Германия е символ на пари.
Д: Аз си мислех, че не в Германия, ами в азиатските магазини нали има едни дървени жаби, по чийто гръб прокарваш една дървена пръчка и издават много приятен звук.
И: Не знам, аз като говорих с тях, те ми казаха, че на немски, това е символ за пари. Те по принцип правят аудиотурове. Значи хората с аудиогайдове… слушат аудиогайда, който ги води „сега отидете еди си къде!“ и в същото време виждат разни животни.
Д: Истински животни?
И: Не, не истински. Това са хора с маски на главата. И в техните пърформанс много си играят със езика.
Д: На немски?
И: Да. Всичко е на немски. И… да, за това с краставите жаби – до колкото разбрах също е някаква заигравка със езика, такива…
Д: Можеш ли да опишеш пърформанса им с пет изречения…
И: За какво ставаше въпрос?
Д: Да. Къде се намираше, за какво ставаше въпрос, какво беше посланието.
И: Намираше се в Jugendverkehrschule (*полигон за деца за учене правилата за движение – б.а.), което е място където децата се учат как да карат колело. Всъщност това е място, което искат да го затварят… искат да го рушат. И хората, които искат да го запазят се свързаха с тях. И то е изградено като улици; всичко изглежда като истинско, само че е в умален вариант. За деца. Та hansjana бяха поставили кола по средата. На площадката за учене как се кара колело. Кабрио. Вътре седяха две жаби. Отвън минаваха още няколко. И аудиото беше… трудно ми е да го опиша. Но общо взето темата беше капитализъм и феминизъм. А жабите как са изградили самочувствие и са се научили да живеят в капиталистическия свят. Те са всичките жени. И общо взето всичките им работи са свързани с феминизъм. Но това е че те… най-много ми хареса, защото много добре съчетаха всичко. Първо че беше забавно, второ че в същото време засяга теми, които са сериозни, но по много забавен начин. И… тази заигравка, че ние сме на колела и изведнъж – кола! И на това място много добре пасваше освен това.
Д: Те ли си го избраха?
И: Не, ние им предложихме мястото. А този пърформанс те го имат в друг вариант. Те го адаптираха за АртСпин. Но е много по-съкратен вариант и по-разнично. Та те си го адаптираха и измислиха това с колата. И наистина, те се включиха в последния момент. Ние ги поканихме. И те веднага се отзоваха. Аз ги познавам от преди това. От един проект във Ваймар.
Д: Как завърши турът. ZK/U е последното място.
И: Да, Zentrum für Kunst und Urbanism. Те са пространство за изкуство. Значи те имат огромни студия, които дават на артистите като art residency. Освен това също организират събития, изложби. Могат също да се наемат пространства. Като например за партита. Ние ги знаехме, понеже ние с моят колектив Freizeit бяхме кандидатствали за резиденция там. Те с това се издържат – с наеми и партита. Хората, които са го създали също са учили в Баухаус (смее се скромно).
Д: Вашата мрежа.
И: Да. Някои от тях мисля са артисти, други са урбанисти. За това е “Център за изкуство и урбанистика”. Те също имат колектив – Kunstrepublik. И… така, едно от новите, не знам, може би преди няколко години сигурно, е ново пространство с много потенциал (*в последствие ZK/U е една от локациите на десетото биенале в Берлин, провеждащо се през лятото на 2018та – б.а.). И е в Моабит (*квартал в Берлин – б.а.), което не е много типично. В смисъл в Мoбит, където няма много развита арт-сцена.
Д: Беше много приятна изненада, че накрая на маршрута всички се събрахме на едно място. Имаше кратки филмчета на вело-тематика, както и кетъринг.
И: Важно беше храната да е от колело.
Д: Тези палачинките ли?
И: Да. Това беше важно, за да се върже с концепцията.
Д: А тези готвачи, които готвеха там на място в пространството… те бяха много атрактивни. Защото те готвеха нещо все едно сме в петзвезден ресторант, а после се оказа, че това са макарони или нещо съвсем обикновено.
АртСпин наистина е уникален. Не само като препратка към GP, а и понеже всеки път представя нови места и проекти. Лично моят първи опит с него ми създаде такова хубаво и топло чувство, че публикувайки това интервю, което направихме преди две години с Ива, споменът за местата през които минахме още е жив, подскача и кара колело. Миналата година велоразходката не се състоя, но тази година организаторите са отново на старта и нямам търпение да видя какво са ни подготвили тази събота, 14.7.2018, този път в североизточните берлински квартали Alt-Pankow, Niederschönhausen, Heinersdorf и Weißensee.
Можете да се регистрирате онлайн за участие. Новост в това издание е интерактивната карта на маршрута, която организаторите са направили за случая.
На всеки който е в града, силно препоръчвам да не пропуска възможността да стане част от общността (надявам се и времето да не попречи на хубавото преживяване).
А тези, които не са в града, се надявам да видим в редиците на колоездачите, когато си направим и издание на фестивала в родния град, за да съживим злочестите паркове на Стара Загора.
Текст и снимки: Димана Шишкова
Редакция: Деница Шишкова.
a.k.a. колектив Dudas 😉
Събирач на истории 